Краят на света се отлага

Всичко започна с това, че смениха охраната на летището – и ако по-рано пазачът бай Стамат си затваряше очите срещу бутилка гроздова, сега дойдоха едни млади момчета, настървени като копои. Пребъркваха ти багажа, сякаш си с максимално рисков профил. И то да речеш, че става дума за „Шарл де Гол“ или „Хийтроу“ – разбирам, а то – едно малко летище на селскостопанската авиация, я има десет декара, я не.

А Рашко си беше приготвил няколко туби с бензин за лични цели и нямаше как да ги изнесе. Ето защо накрая той се реши на отчаян ход – остана до късно, понеже уж трябвало да тества ремонтиран самолет, сложи няколко допълнителни прожектора на крилата и привечер просто излетя. Беше се договорил с баджанака си оня да го чака с москвича на поляната до селото – Рашко каца, дава му бензина и връща малкия АН-2 на летището. Просто, ясно и без свидетели.

Само че точно в този момент излезе силен вятър, плисна дъжд и прожекторите угаснаха. „Няма проблем – помисли си Рашко. – Днес е петък, ще се ориентирам по светлините на селската дискотека.“ Но той не знаеше, че час по-рано от същата тази дискотека бяха изхвърлили Пройчо (уж бил много пиян, а то – само две бутилки мастика) и човекът, обиден, отишъл до трафопоста и прекъснал тока на селото.

Ето защо Рашко не видя нищо и продължи да лети, точно към турската граница.

…Али и Сали пиеха кафето си в специалната стаичка и гледаха колко време остава до края на дежурството им. По едно време Али подуши въздуха и отбеляза:

– Абе, аркадаш, защо си се парфюмирал толкова, че чак миришеш на гювендия?

– Бях при гледачката Фатма – отговори Сали – Предрече ми, че тези дни съм щял да сваля нещо. Мисля след дежурството да прескоча до града, та…

В този миг се разнесе сигналът за тревога и те хукнаха към двата „Фантома“ отпред.

Рашко продължаваше да лети, без да вижда нищо на земята. Не видя дори и двете сенки на изтребители над себе си. Сали включи радиото и няколко пъти бързо повтори на перфектен английски: „Нарушавате въздушното пространство на Турция, моля да се разкарате по най-бързия начин оттук“, а накрая дори спомена майката на неизвестния пилот. Но Рашко английски не разбираше, пък и радиото му бе преработено да лови мачовете по „Дарик“, затова само поклати глава и продължи да търси светлините на дискотеката под себе си.

Тогава Али се спусна , застана малко пред него и с движения на самолета използва международния код, за да попита: „Кьорав ли си бе, серсем със серсем, къде си се юрнал?“

Рашко забеляза как изтребителят пред него се поклаща и си каза, че май „Ан“-ът е по-стабилен в лошо време и какво толкова го хвалят това американско качество? И продължи пътя си към Истанбул.

…Десет минути по-късно Давутоглу събуди по телефона Бойко Борисов:

– Аркадаш, ваш самолет нахлу във въздушното ни пространство и лети към столицата…

– Стига бе – прозина се Бойко – Ние нямаме изтребители и бомбардировачи. Не е наш.

– Абе те са го идентифицирали като селскостопански, но под крилата му има някакви контейнери…Ами ако са бомби?

– Пуснете там кучето да ги подуши – предложи Бойко. – Извинявай, ама след оня „Су“ вие направо се побъркахте и само нападения ви се привиждат. А ако кучето почне да лае на бомба, свалете самолета някъде из полето и кажете, че са били извънземните. Айде, лека нощ, че утре ще ставам рано да правя бюджета…

Докато Давутоглу говореше по телефона с дежурния в Главния щаб на НАТО, трети „Фантом“ излетя, а до пилота, вързано с дебел колан, седеше специално обученото куче Таркан. Само че още щом се подаде навън под дъжда и вятъра, то почна да лае бясно и отказа да излезе.

– Кучето потвърди – докладва пилотът – усети миризмата още от нашата кабина.

– Кучето потвърди – повтори началникът на ВВС на Турция по телефона на Давутоглу и нареди зенитната артилерия да се приведе в бойна готовност и да излетят още десет изтребителя.

– Кучето потвърди – въздъхна турският премиер, а Ердоган и дежурния в НАТО свиха рамене – Сваляме го.

И Сали натисна спусъка.

Но макар и прострелян, поради изключително устойчивата си конструкция „Ан“-ът падна плавно на земята, а Рашко се оказа в една купа сено. Беше невредим, но после дойдоха враждебно настроените собственици на сеното и го набиха. Все пак той успя да си вземе тубите с крадения бензин, присламчи се към една група мигранти и се прибра у нас. Вярно, бензинът отиде за подкуп на граничарите, но когато руснаците научиха за инцидента, лично посланикът им подари на Рашко два кашона водка и го покани на безплатна почивка в Крим – когато пак пуснат тока.

Е, за пред света имаше и санкции – написаха там по една двойка на турските студенти у нас, но когато хората си платиха, им я поправиха.

И светът беше спасен.

Link to original:

Краят на света се отлага