Clandestino

Сега в Сирия никак не е добре; всеки, който има оръжие, стреля по всичко, което се движи. Е, понякога после пита „Тоя от кои беше?“, но то е само за да знаят къде да те погребат.

Затова с няколко приятели си купихме по един „Кратък справочник на бежанеца“ и поехме към Европа.

В Турция ни арестуваха и ни заведоха в полицията. Беше рано сутринта, онбашията изсърба кафето си и попита за политическите ни предпочитания. Признахме си, че сме на страната на умерената опозиция.

– А, вие го създадохте тоя калабалък, значи? Развалихте ни рахата за едното нищо – възкликна той и нареди на хората си да ни набият.

Следобед дойде втората смяна и началникът им веднага попита от кои сме. Поучени от току-що придобития опит, ние веднага извикахме „За Асад сме, за Асад“. Онбашията се ядоса:

– Абе, заради неговия инат вече колко време ни правят на маймуни! Я бе, момчета, обяснете им на тези заблудени души колко много грешат! – и пак ни набиха.

След това пристигна нощната смяна. Този път казахме, че сме фенове на „Ислямска държава“.

– Брат ми го убиха в сражение с тях – въздъхна началникът – Сами разбирате…

Този път не само ни биха… Както и да е. На сутринта ни пое един каналджия и ни заведе до българската граница. Минахме по едно дере, а водачът ни непрекъснато се оглеждаше. Попитахме го за граничари ли гледа.

– Какви граничари – махна с ръка той. – Те сега стачкуват. Гледам да няма мостове наблизо, че знаете ли какви рикошети се получават…

В този момент от храстите изскочиха няколко гранични полицаи (може да са били стачкоизменници) и ни закараха на едно не много приятно място.

– Вие за кого сте? – попита лейтенантът – За Путин или…

Понеже в справочниците ни пишеше, че българите и руснаците били братя, кимнахме – за Путин сме. Обаче лейтенантът се ядоса, спомена, че заради някакви руски протежета колегите им в София обикаляли по цяла нощ около клекшоповете, а веднъж дори влезли в театър. Тук всички полицаи потръпнаха от ужас, а после ни набиха.

После дойде следващата смяна и началникът им, естествено, поиска да научи политическите ни пристрастия.

– За Обама сме! – ревнахме всички в един глас – Вива Меркел и Оланд! Вива Сорос! Да живее Българският Хелзинкски комитет!

– Набийте ги – нареди началникът. – Писна ми от идиоти.

По-късно пристигна дежурният каналджия и ни заведе до сръбската граница. Там ни посрещнаха любезно, не попитаха нищо, а само ни наредиха да разкажем патилата си пред журналистите и да покажем синините, получени в България. Обяснихме, че нямаме такива.

– Това да е проблемът! – успокои ни началникът им. – Я бе, момчета, направете им по няколко…

После продължихме към следващата страна. Там викнахме „Да живее велика Австро-Унгария!“, но ни набиха, понеже картата в справочника се оказа много стара и сега било само Унгария. Извинихме се за грешката и за да им се подмажем, обяснихме колко много се възхищаваме от евроинтеграцията. Тогава те ни набиха още веднъж.

След това стигнахме Австрия, там изревахме „Слава на Арнолд Шварценегер!“, хората се зарадваха и ни почерпиха бира. Тогава приятелят ми Ахмед се опита да си спомни още някой известен австриец, но май направихме грешка – оказа се, че Адолф Хитлер не бил чак толкова уважаван, та пак ядохме бой. После ни закараха до Германия.

На гарата ни посрещнаха възторжени немци с букети и пакети с храна. Свиреше духова музика, допълнена с няколко тарамбуки. Възрастна госпожа ни приветства в новата Обетована земя и дори се снима с нас, а хората наоколо ръкопляскаха.

После ни наобиколиха журналисти от различни медии. Особено настойчиво беше едно младо момиче:

– Вие сигурно много сте изстрадали – предположи тя, а ние кимнахме. – А и мъката по загубената родина… И всичко това заради интересите на шепа политици. Впрочем, като стана въпрос – а какво е вашето мнение за ситуацията в Сирия? Кой е виновен? Кои са „добрите“ и кои са „лошите“?

Въздъхнах, а после бавно отговорих:

Абе, я направо бийте и не питайте…

Visit source – 

Clandestino

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.