Крадливо племе

Една сутрин пред районното управление на полицията се появи висок млад мъж; изглеждаше едновременно напрегнат и отчаян. Минута по-късно той стоеше пред гишето на дежурния.

– Искам да подам жалба – заяви мъжът.

– Сбиване, кражба, изнасилване, убийство? – флегматично попита дежурният сержант и отпи от кафето си.

– Кражба, кражба. Откраднаха ми партията.

Полицаят изобщо не се учуди – сега луди под път и над път. Вместо това протегна лист и химикалка.

– Опишете случая, като не забравите да споменете име, отличителни белези, кога и къде за последен път сте я видели – изобщо всичко важно, за което се сетите. Седнете на онази масичка там и когато сте готов, ще се обадя на дежурния следовател.

Половин час по-късно мъжът седеше срещу следователя.

– Такааа… Господин Шебеков, значи – откраднали са ви партията? – Той погледна листа пред себе си – млада, перспективна, пълна с корпоративни интереси… За последно е била забелязана в Костинброд, а после изчезнала. А какво означава това ББЗ?

– „България без задръжки“. Така се казва, аз сам го измислих.

– Аха, ясно. А подозирате ли някого?

– Ами моите заместници най-вече… Големи маскари са, способни са на всичко. Аз затова и ги взех навремето де, но не вярвах, че ще посегнат на самата партия. Ще ви дам имената им.

– Това добре, но все пак – мисля, че вие не сте постъпили много отговорно в случая. Можеше да й сложите сигнализация на тази партия например – или да не я оставяте на улицата. Вижда ли се нощем от прозореца ви?

– Не, аз сега живея в Брюксел, но…

– Ето – значи не я ползвате. Ами можеше тогава да я спрете от движение, да й замразим временно регистрацията – докато се върнете. А така – всеки келеш може да я подкара, или както казваме ние – да я отнеме за известно време, за да я ползва за лични нужди. Впрочем по сегашния Наказателен кодекс това не е кражба, така че не изостряйте нещата.

– Но те ми я взеха, без да ме питат…

– Естествено – вероятно са мислели, че няма да им я дадете доброволно. Но вие не се притеснявайте – ще я ползват известно време, а като й свърши горивото, ще я захвърлят някъде. Тогава ние ще я намерим и ще ви я върнем. Нещо друго?

– Ама партията ми трябва сега – предстоят местни избори, искам да уредя няколко приятели за кметове. Не може ли да я намерите по-бързо?

– Ще се опитаме, но сам разбирате колко е трудно – в България партии да искаш. И се създават, и се купуват, а понякога – тук сте напълно прав – просто ги крадат. После ги пребоядисват, сменят им лидера – и върви се оправяй кой бил истинският собственик. По-рано крадяха коли, но казват, че от партиите се печелело повече. Впрочем, а бяхте ли я комплектували – с вестник там, телевизийка, офиси…?

– Ами тъкмо бях почнал – и се наложи да се преместя в Брюксел. Защо питате?

– Понеже колкото по-добре е оборудвана една партия, толкова по-съблазнителна е за недобросъвестни лица. Един съвет от мен – ако я намерим, по-добре я оставете както си е – а ако ви се наложи да прокарате някакви идеи в медиите, няма проблем. Плащате си и всичко ще е наред. А сега извинявайте – имам и други неща за разкриване – и след изборите заповядайте пак…

В деня след изборите Шебеков отново бе при следователя.

– Страхувам се, че трябва да ви разочаровам – въздъхна онзи. – Няма ви я партията. Проверихме всички избрани, но никъде не забелязахме член на ББЗ. Даже кучета пускахме да душат около пунктовете за гласуване – обаче няма и няма. Вече се чудя – да не са я разглобили и продали за части на някоя коалиция? Ние ще проверим, естествено, но ще отнеме време. Оставете ми телефонен номер, на който да ви потърся, ако открием нещо.

Шебеков си тръгна, а следователят си сипа ново кафе от машинката и въздъхна – ех, колко добре си живеехме навремето, когато крадяха само коли. А сега – партии, банки, електорат… Краде народът и окото му не мига.

В този момент вътрешният телефон иззвъня. Обаждаше се дежурният.

– Господин следовател, при мен има едни хора… Политици някакви. Оплакват се, че им били откраднали някакви червени крепости – направо цели градове. Да ги пращам ли при вас, или да викам екипа на Психото?

Следователят се замисли за миг, а после нареди:

– Нека опишат подробно – кои градове, с какво население, те какво са направили, за да предотвратят кражбата…

И се опита да си спомни колко време остава до следващите избори.

Excerpt from:  

Крадливо племе

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.