Зa относителността …

Уравнението на Айнщайн, изписано на кулата в Тайпей, Тайван през 2005 - световната година на физиката Един професор обичал да провокира студентите си с различни въпроси, които според него безусловно доказвали, че Бог не съществува.

Веднъж той задал следния въпрос:

– Всичко, което съществува, е дело на Бога, нали?

Един от студентите смело отговорил:
– Да, Бог е създал всичко.
– Бог е създал всичко? – попитал професорът.
– Да, господине, – отговорил студентът.
– Ако Бог е създал всичко, означава, че Бог е създал и злото, защото за всички е видно, че злото съществува. И съгласно принципа, че нашите дела определят какви сме и ние самите, то това означава, че Бог е зло – доволно заключил професорът.

Студентите притихнали в изненада. Усмихнат, професорът заявил, че за пореден път е доказал, че вярата в Бог е мит. В този момент един студент вдигнал ръка и казал:

– Професоре, мога ли и аз да ви задам един въпрос?

– Разбира се, – тържествуващ заявил професорът.
Студентът се изправил и попитал:
– Професоре, студът съществува ли?
– Що за въпрос? – засегнат попитал професорът. – Разбира се, че съществува. На теб никога ли не ти е било студено?

Всички започнали да се смеят над въпроса на младия човек, но той невъзмутимо отговорил:

– Истината, професоре, е, че в действителност студът не съществува. Съгласно физическите закони, това, което ние считаме за студ, е просто липса на топлина. Човекът и предметите могат да бъдат изследвани за това дали имат или предават енергия. Абсолютната нула, това са -460 градуса по Фаренхайт, това е пълното отсъствие на топлина. Всяка една материя при тази температура става напълно инертна и неспособна да реагира. Разбира те ли, г-н професор? Студът не съществува. Ние сме създали тази дума, за да опишем какво чувстваме при липса на топлина.

След кратка пауза студентът продължил:

– Професоре, съществува ли тъмнина?

– Разбира се, че съществува – отговорил професора.

– Ето, че отново грешите, професоре – отговорил студентът. – Тъмнината, подобно на студа, не съществува. Тъмнината всъщност е отсъствие на светлина. Ние може да изучаваме светлината, но не и тъмнината. Ние може да използваме призмата на Нютон, за да разложим бялата светлина на множество цветове и да изучаваме дължината на вълната на всеки цвят, но вие не можете да изучавате тъмнината. Един обикновен лъч светлина може да нахлуе в света на тъмнината и да го освети. Как може да разберете доколко е тъмно някое пространство? Като измерите количеството светлина, проникваща в него. Не е ли така? Тъмнината е понятие, което човекът използва, за да опише това, което се случва при липсата на светлина.

В заключение младият човек попитал:

– Господин професоре, съществува ли злото?

Алберт Айнщайн, 1921 Напълно разколебан професорът отговорил:

– Да, разбира се, както вече казах, злото съществува. Ние се сблъскваме с него всеки ден. Жестокостта между хората, войните, престъпленията и насилието по целия свят. Всичко това се явява проява на злото и категорично доказателство за съществуването му.

Студентът се усмихнал и отговорил:

– Злото не съществува, господине, или ако искате, не съществува само по себе си. Злото това е просто отсъствие на Бога.  То прилича на тъмнината и студа – дума, създадена от човека, за да бъде описано отсъствието на Бог. Бог не е създател злото. Злото, това не е вярата или любовта, които съществуват подобно на светлината и топлината. Злото, това е резултатът от отсъствието в сърцето на човека на Божествената любов. Злото е подобно на студа, който настъпва, когато няма топлина или подобно на тъмнината, която настъпва при липсата на светлина.

Името на студента било Алберт Айнщайн.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.